Магьосническия хан.

Тук е магьосническия хан който е безплатен за всички.
На долния етаж има бар където се сервира огнено уиски и бирен шейк а който иска може и греяна медовина.Повечето магьосници от русия се срещат точно тук - във този хан.
Има два горни етажа.На всеки етаж има по 8 стаи.Във всяка стая има легло, маса и камина.Ханат е с изглед към библиотеката.

Директорът прие съвсем спокойно въпроса и се усмихна.
-Ами от скоро.Директорите в Манрон не се избират а са като династиите в историята.Дядо ми прадядо ми също са били директори.

В този момнет директорът я забеляза и я покани да седне на тяхната маса

Дани кимна и взе почти празния бирен шейк . Седна на масата и примига . Косата й бе станала на вълни от вятъра и по нея още се виждаше сребърен скреж . Момичето кръстоса пръсти и погледна пак към шишкавия ханджия . След това пита :

- Тааа ... какво ново при вас ?

-Ами нищо .-усмихна се Стефан.-Навън е доста студено та решихме да се стоплим.А теб какво те води насам?

- Биреният шейк - Денерис се усмихна и отново отпи .

-Как прекара първия си работен ден в Манрон?

- И по - добре можеше да бъде - Дани отново се ухили .

Директорът се стъпъси леко.какво означаваше и по добре може да е.Все пак събра сили и попита със учтив, но леко треперещ глас:
-Как така и по добре.Има ли нещо, което да не ти харесва?

- Не е в училището - Дани повдигна вежди . - Просто ми трябва да свикна толкова ... на север . А и все пак всеки мой първи ден никога не е префектен.

Директорът усети студенината в гаса й за това реши да не говорат повече на тая тема.
-Та къде си преподавала преди?-попита той

- Никъде . - Денерис се изненада . - Че аз преподавам ли нещо ? На 15 съм .

- И за мен също - рече Денерис на ханджията , който кимна весело .
- Днеска му върви с зегните . - отбеляза момичето .

Саломон най-накрая излезна от своя унес и забеляза, че на масата вече не са двамата с директора. Там вече седеше и едно момиче. Момчето се усмихна и си поръча също още един бирен шейк. След, което се обърна към двамата си събеседници:
- Как мислите, дали можем да направим някакъв бал или концерт в уличището. Без повод, просто ей тъй, колкото да е забавно и да разведрим учениците? - момчето отпи бавно от горещата напитка и се наслади на вкуса й. Погледна към директора повече с молба в очите, отколкото с предложение за тържество. Надяваше се да се направи нещо подобно, с което живота в училището да излезне от обичайния си ход и да разчупи иначе не особенно цветното ежедневие.

ПП Хора, моля ви, пишете малко по-дълги постове, че иначе тръпката се губи.

- Не е лоша идея - сподели Денерис преди да отпие отново . След това се намести на стола си и погледна към директора . Но още преди да е казал мнението си , Дани стана толкова рязко , че стола й падна .
- Ще ме извините ли за момент ? Сетих се нещо неотложно - момичето бързо и доста непохватно вдигна стола си .Пита нещо ханджията и той й посочи нагоре към стаите на гостите . После започна да се качва тътрейки се , а Дани го последва и ботушите й потропваха на дървените стълби .

Времето минаваше неусетно.След няколко греени меовини, директорът забеляза че Дан всъщност я няма доста време.Той се притесни каво ли може да е станало.Погледна към Соломон:
-Хей, къде ли отиде Дан?
Соломон се стъписа.В този момент директорът осъзна че може би Дан е в беда.Той намигна на Соломон и двамата се отправиха към спалните помещения.

- Казах ти , скъпа , за хиляда зегни можеш да вземеш едва петстотин - Старата жена се изкашля . - Неродените не са обикновенни войници , роби , както там ги наричаш . Произлезли са от Другите , за 1000 зегни само петстотин можеш .
- Трябват ми осем хиляди ! - Денерис погледна старицата . - Какво им е необикновенното , че да струват толкова ?!
- Щом според теб са обикновенни , вземи от залива на Фор .

Дани я погледна смръщено .
- Знаеш ! Просто цената им е изнервяща ! Не мога да завзема седемте кралства с банда селяци .
- Е , не знам какжо ще каже Бой за ... Дрогон , например.
- Забрави !
Денерис стана тъкмо , когато вратата се отвори .

Соломон и директора влезнаха и загледаха изпитателно Дан. Нито момчето, нито директора разбираше какво се случва и какво става, но и на двамата не им се понрави много притесненото лице на Дани.
- Дани, случило ли се е нещо? - запита я Соломон леко разтревожен. - Има ли някакъв проблем? Какво правиш тук с тази старица? - запитая момчето колкото объркано, толкова и сериозно. Директора просто наблюдаваше и чакаше отговора на Дани...

Денерис хвърли презрителен поглед към старицата
- Да , всичко е наред . Просто трябваше да си поговорим . Но като се замисля ... въобще не е трябвало да започвам .
- Война е това , скъпа , жертви трябват - старицата отново се изкашля
- Неродените ти да вървят по дяволите ! Хайде , и без това нямаме повече работа тук горе . Пълно е с ... - Дани не продължи , само стана и бавно се запъти към вратата на стаята . Старицата само изсумтя .

Тримата слизаха надолу и отиваха отново към своята маса. Соломон все още не разбираше какво става, а директора и Денерис не отваряха и дума. "Странно, първо мълчание около гората, сега и тук. Какво ли крият?" - момчето наблюдаваше двамата, които дори не се поглеждаха. Седнаха отново на своята маса и настъпи неловко мълчание. Соломон потъна в своите мисли отново и забрави съвсем за останалите. Опитваше се да навърже логически нещата, но фактите бяха малко. Той си поръча още един бирен шейк заедно с Дани и директора и се опита да разчупи обстановката:
- Какво ще кажете да се направи нещо, като увеселителен парк около градчето? Определено би създало доста приятни изживявания в тези студени дни тук.

- Мммм ... - Дани се замисли и прехапа устна . - Да , идеята е добра . Климатът тук въобще не ми понася - Момичето въздъхна и се втренчи в краката си , не знаеща с какво да довърши.
- Но ... ще има нужда от работа - Накрая това кази и сведе глава . Имаше лошо предчуствие и се страхуваше кой ще влезе в хана .

Тогава на вратата се появиха двете вампирки Елира и Маришка.
-Къде ще седнем?-попита Маришка,докато оглеждаше масите.
-Предлагам...ето там!-посочи й едно тъмно сепаре Елира.
-Добре!-съглас се веднага Балан и двете тръгнаха натам.
Докато вървяха Елира прошепна на Маришка:
-Малко не ти ли е странно,че така ни гледат?
-Не!-обърна се Балан към вампирката-Нека гледат!Сигурно не са виждали две красавици събрани на ендо място!
-Да!Сигурно!-засмя се Халкиас.
Стигнаха до тъмното сепаре и седнаха.След минута при тях пристигна сервитьора и попита:
-Какво ще желате,дами?
-За мен кръв!-поръча си Маришка.
Сервитьора я погледна стъписано.
-Няма как да нямате!Задължително имате животинска!-възропта русокоската.
-Да...разбира се!-записа си мъжа и се обърна към Елира-А за вас г-це?

- Ами ...
- Не е чак толкова трудно. - Маришка я погледна с нескрито учудване.
- Вярно. Значи и за мен същото, но не много.
Сервитьорът кимна малко объркано и притеснено си тръгна.
- Струва ми ли се, или има проблеми с апетита ?
- Може би. Просто не съм толкова жадна за кръв, колкото преди. Доста неща се промениха.
- Е,да, но това причина ли да е да спреш ?
- Не знам.
Русокосата скръсти ръце,а Елира погледна накриво един от мъжете в хана,който й пускаше много значителни погледи.

Маришка се загледа в Елира.Не се беше променила нито на външност нито по характер.
-Какво?-попита я червенокоската,а Маришка се засмя.
-Нищо!Гледах,че все още не можеш да се осводиш от чувствата ти към Дракула!Личи ти прекалено много!-погледна към гривните си русокоската.
-Нито пък ти!-усмихна се Елира и погледна към бара.
Сервитьора идваше към тях с две чаши с кърваво червена течност.Изглеждаше потресен.
-Заповядайте!-каза той и побърза да се отделечи.
-Май се досети какви сме!-отбеляза Маришка и отпи от кръвта.
Тръпка на сила и бодрост мина по тялото й.
-Вкусноо!-отбеляза тя и двете вампирки се засмяха.
-Та...искам да ми кажеш къде мислиш,че е Верона?-попита Елира и остави чашата на масата.
Маришка въздъхна,наклни се напред и каза:
-Мисля,че е някъде близо до замъка ни!Макар,че той е...почти разрушен!Имам някакво такова чувство!
-Това не може да е възможно!-отсече замислено Елира-Та ние се отделечиме доста от замъка преди да се разделим!
-Знам....искаш ли все пак да отидем да видим!Никой и нищо не може да ни спре!-предложи Маришка и отново oтпи от чашата.

- Особено,когато ти си го наумиш - Вдигна ръце Елира. - Но да наистина трябва да го направим ... ще е много по-добре ако се съберем и трите ! Може да спорим твърде дълго, но съм сигурна, че така ще е най-добре.
- Да - кимна просто Маришка и двете отпиха от чашите.
- От доста време не съм пила кръв - Сподели червенокосата,докато оглеждаше съмнително за пореден път помещението.
- Ами предполага се, каква храна в тази ледена пустош ?
- Бяха трудни времена - Усмихна се Елира. - Но искам да ми разкажеш повече,какво стана с теб през това време ?