Ледени създания

Грифонът (на гръцки “грифос”, персийски شیردال ширдал, “лъв-орел”) (също произнасян “грифон” и по-рядко срещано “грифен” и “грифин”) е приказно същество с тялото на лъв и глава и криле на орел. Често грифоните са изобразявани с издадени уши, традиционно наричани “магарешки уши”. Както лъвът е считан за “цар на зверовете”, а орелът “цар на въздуха”, грифонът се считал за особено мощно и величествено същество. Някои предания казват, че само женските грифони имат крила. Обикновено грифонът е представян с четири крака, крила и клюн, с подобни на орел нокти на мястото на предните крака на лъва и конски уши, стърчащи над черепа му. Някои писатели описват опашката като змия. Класическите и хералдическите грифони са мъжки и женски. Така нареченият “мъжки” грифон, наречен “кийтонг” в един английски хералдически ръкопис от ХV век, е аномалия, която принадлежи към по-късна фаза от английската хералдика. Според египетската митология, грифонът съществува като противоположното допълнение на сфинкса.Грифонът бил смятан за царствен и смел, зъл и алчен, непорочен и сатанински.

ЕЗЕРЯНИ
Характеристика – подводни обитатели със сивкава кожа, дълги, буйни тъмнозелени коси и опашки; извън водата гласовете им звучат като стържене, но под нея са точно като хорските.Опашките са им в различен цвят,спрямо характера.
Произход – езеряните са много подобни на русалките – хора с рибешки опашки вместо крака, които обитават морските дълбини и избягват преки контакти с хората
Oколо Манрон се срещат около водопадите и издържат на много ниски температури!

Елфите са митологични същества от фолклора и митологията на германските народи. В скандинавската митология те са раса от малки божества на природата и плодородието. Елфите често са изобразявани като млади мъже и жени с прекрасна външност, живеещи в гори или други места сред природата, под земята или в езера и други водни басейни. Те са описвани като дълго живеещи или безсмъртни същества, които притежават магически способности.Елфите живеят в Магиосническата банка Тонгро и пазят трезорите.

- елфида (жена)
- елф (мъж)

ДОМАШНО ДУХЧЕ
Домашните духчета не се различават особено на външен вид. Имат големи, изпъкнали очи, които някои оприличават на топки за тенис..., ушите им също са интригуващи, защото са големи, като на прилепите. Домашните духчета се срещат в английските приказки като помагачи в домакинството. Техните най-различни разновидности се срещат в приказките на още много народи. В магическия свят почти всяко домакинство притежава по едно от тях. Те носят огромна лична отговорност за домовете, в които живеят, и даряват късмет на техните собственици. Вършат различни неща - чистят, изпълняват недовършени задачи, месят хляб, жънат пшеница, пасат овце, поправят счупени инструменти и кърпят дрехи. Всичко това те вършат тайно, без никой да ги забележи. В замяна на труда си домашните духчета получават по паница мляко или сметана на вечер и парче питка. Всяко домашно духче, а след това и децата му, служи на господарите си докато умре или докато те не го освободят, като му дадат истински дрехи. То няма право да издава нищо, говорено в къщата или да излиза, както и да се опълчва на стопанина си, освен ако не му е позволено. Домашните духчета обичат работата си и не искат да им се плаща, , а за повечето дори е истински ужас да бъдат освободени от господарите си. Пример за това е отношението на духчетата към Доби, който поиска да му се плаща... Те притежават и съвсем малка магическа сила, но я използват, само ако са свободни. Също така умеят и да се магипортират. По принцип те са много миролюбиви същества, но понякога, в стремежа си да направят добро, те не осъзнават какво вършат.
Например преди няколко седмици няколко ваши съученика решили да избягат от час, за да отидат в кухнята да дозакусят.Едно домашно духче обаче разбрало и решило да ги накара да се върнат.Затова казало на другите духчета, че учениците идват да ги освободят. Духчетата толкова се обидили, че вместо да изгонят учениците, те се заключили в кухнята и досега не пускат никого. Директорът се ядоса не само на учениците, а и на домашното духче, отговорно за всичко това.Сигурно в момента професорът отново се опитва да ги успокои.Добре поне че духчетата обичат да работят, иначе щяхме да останем и без храна ...

Бялата мечка- е бозайник, който обитава само северните арктични крайбрежия и острови на Евразия и Северна Америка. В Антарктида не се среща. На ръст отстъпва само на кодиакската — дължина до 3 м, височина до 1,3 м и тегло над 700 кг. Въпреки тези размери, бялата мечка е много повратлива и е еднакво опасна както на леда, така и във водата. Главата и шията ѝ са удължени, а силно развитите кучешки зъби издават хищническия ѝ характер. Козината е бяла или жълтеникава (с по-дълги, груби и по-къси, гъсти, меки косми), подплатена с дебел пласт подкожна мазнина. Може да плува и се гмурка (с отворени очи) продължително в ледовитата вода, далеч от брега. Храни се с риба, тюлени, патици, северни елени и мърша. Активна е денонощно, а мъжката и целогодишно. Женската изпада в зимен сън. След бременност от 250 дни през януари ражда в снежната бърлога 1–3 мечета, които кърми 1 година.Тя не магическо създание,но се среща често около Марон.Козината и се изпозлзва за отвари.

Известни още като Полуръстове, Холбитлан, Перианат, Малкия народ

Тленен народ, който със сигурност е свързан с Хората, въпреки че произходът му не е известен. Най-отличителната черта на хобитите е техния нисък ръст - дори най-високите хобити рядко са надвишавали метър и двадесет.